Office for the Equal Treatment of EU Workers

Равно третиране на работниците от ЕС в областта на труда и заетостта

1. Какво представлява свободното движение на работниците?

Свободното движение на работниците е една от основните свободи на Европейския съюз.
Позволява на гражданите на 28-те държави – членки на ЕС, както и на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария да започнат работа в някоя от тези страни без да е необходимо разрешение за работа.

Свободното движение на работниците се отнася и за членовете на семействата на гражданите от посочените държави, дори и да произхождат от трети държави.

В рамките на свободното движение на работниците имате право:

  • да търсите работа в друга държава;
  • да работите в нея без да Ви е необходимо разрешение за работа;
  • да живеете в нея за тази цел;
  • да останете в нея и след приключване на трудовото правоотношение;
  • да бъдете третиран по същия начин като гражданите на приемащата държава във връзка с достъпа до заетост, обучение и квалификация, синдикати, жилищно настаняване, както и до всички останали социални и данъчни облекчения и условия на труд.

2. Равно третиране

Граждани на Европейския съюз, които работят в друга държава – членка на ЕС (приемаща държава), както и членовете на семействата им, имат право да бъдат третирани като гражданите на съответната приемаща държава.

За търсещи работа лица това означава, че:

Вие получавате същата закрила от държавните служби по заетостта като гражданите на съответната приемаща държава. Разбира се, има ограничения по отношение на помощите за издръжка на живота.

Внимание: Ако кандидатствате за дадена работна позиция, работодателят не може да Ви дискриминира заради други кандидати, защото адресът Ви по местоживеене е в друга държава членка.

Внимание: Принципно работодателите могат да изискат от кандидатите от други държави членки езикови познания по немски език. Езиковите изисквания обаче трябва да бъдат разумни и необходими за съответната работна позиция. Езиковите познания по немски в частност не трябва да служат като претекст за дискриминацията на граждани от Европейския съюз по време на процедурата за кандидатстване или за изключване от същата. В определени случаи и за определени работни места може да е обосновано изискването за много добри езикови познания. Недопустимо е обаче да се изисква от кандидатите немският език да е техен майчин език.

За работници важи, че от първия им работен ден имат право на:

Отношението към Вас на работното място трябва да бъде същото както към Вашите колеги, които са граждани на приемащата държава. Това важи най-вече по отношение на:

Ако се преместите да живеете или работите в друга държава от ЕС, това не би трябвало да доведе до никакви щети за Вас. Това се отнася и за Вашето социално осигуряване. За тази цел съществуват европейски правила, които защитават Вашите социалноосигурителни права. Тези правила важат в 28-те държави – членки на ЕС, както и в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Правилата се основават на 4 принципа:

  • Винаги попадате в компетенциите на системата за социална сигурност на една единствена държава. Това означава, че плащате социални осигуровки само в тази държава.
  • Вие имате същите права и задължения като гражданите на тази държава.
  • Вашият осигурителен стаж и продължителността на трудовата Ви заетост и пребиваване в тази държава се вземат предвид по отношение на правата Ви в социалноосигурителната система.
  • Ако имате право на парични обезщетения в тази държава, ще ги получавате и когато не живеете в нея.

Можете да потърсите защита на тези права в съда.

ЧЗВ – Равно третиране на работниците от ЕС в областта на труда и заетостта

Трудовият пазар в сферата на публичната администрация (публичния сектор) принципно е отворен и за гражданите от Европейския съюз и за граждани от трети страни. Като гражданин на страна от Европейския съюз имате право да работите и като държавен служител в Германия. Това е изрично уредено в чл. 7 от Закона за федералните служители (линкът не се предоставя на български език). Гражданите на съответната държава членка си запазват правото на достъп до публичния сектор въз основа на европейските законови разпоредби в ключовата сфера на институционалните дейности (ярък пример: президентската институция). По-голямата част от дейностите в сферата на публичния сектор в Германия обаче не спадат към тясната ключовата сфера на институционалните дейности.

Същото правно положение важи и за членовете на Вашето семейство. Членовете на семействата на гражданите на Европейския съюз също имат равноправен достъп до пазара на труда (чл. 23 от Директива 2004/38/ЕО). Този достъп обхваща и заетост в сферата на публичния сектор като длъжностно лице и държавен служител.

Съвет: В случай че проявявате интерес към място в публичната администрация, не се колебайте да изпратите Вашата кандидатура. Декларирана цел на федералното правителство на Германия е да увеличава дела на лица с мигрантски произход в публичния сектор.

Гражданите на ЕС, за които важи германското осигурително право, имат същите права и задължения като немските граждани. Законът не разрешава по-лошото им третиране на основание тяхното гражданство. Ако правото на помощи и обезщетения зависи от определен осигурителен стаж, какъвто е случаят със задължителното пенсионно осигуряване в Германия, то тези условия трябва да бъдат изпълнени и от гражданите на държави от ЕС. Ако осигурителните стажове в Германия не са достатъчни, за да стане претенцията основателна, тогава се взимат под внимание и осигурителните стажове на лицето в други страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че ако гражданите на ЕС решат да работят в някоя от тези държави, те не губят нито правото си на социално осигуряване, нито осигурителните си стажове.

От първия работен ден имате същото право на:

Отношението към Вас на работното място трябва да бъде същото както към Вашите колеги, които са граждани на приемащата държава. Това важи най-вече по отношение на:

При търсенето на работа Вие получавате същата закрила от държавните служби по заетостта както и гражданите на съответната приемаща държава. Разбира се, има ограничения по отношение на помощите за издръжка на живота.

Когато работите в друга държава – членка от ЕС, към Вас и Вашето семейство трябва да се отнасят както към колегите Ви, които са граждани на тази държава. Принципът на равното третиране забранява не само откритата дискриминация, но и всяка правна уредба, чрез която косвено сте поставени в неравностойно положение. Например, когато има изисквания за определено работно място, които обикновено се изпълняват по-трудно от чужденци, отколкото от германци, като тези изисквания не са необходими за извършване на работата. Правото на равно третиране можете да потърсите по съдебен път.

Свободното движение на работниците е една от основните свободи на Европейския съюз.
Позволява на гражданите от 28-те държави – членки на ЕС, както и от Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария да започнат работа в някоя от тези страни без да е необходимо разрешение за работа.

Свободното движение на работниците се отнася и за членовете на семействата на гражданите от посочените държави, дори и да произхождат от трети държави.

В рамките на свободното движение на работниците имате право:

  • да търсите работа в друга държава;
  • да работите в нея без да Ви е необходимо разрешение за работа;
  • да живеете в нея за тази цел;
  • да останете в нея и след приключване на трудовото правоотношение,
  • да бъдете третиран по същия начин като гражданите на приемащата държава във връзка с достъпа до заетост, обучение и квалификация, синдикати, жилищно настаняване, както и до всички останали социални и данъчни облекчения и условия на труд.

Работник/Служител е този, който

  • предоставя работната си сила
  • за определено време и
  • следва нарежданията
  • на своя работодател
  • срещу възнаграждение за положения труд.

Дали са изпълнени тези критерии зависи от всеки индивидуален случай. Не са налице минимални изисквания по отношение на обема или възнаграждението за положения труд. Дори и този, който работи на непълен работен ден или получава минимално възнаграждение, може да бъде работник/служител.

Самостоятелно заетите (самонаетите) лица не са работници/служители и съответно не са обхванати от свободното движение на работниците. Правото им да работят тук се заключава или от свободата на предоставяне на услуги, когато седалището на фирмата им се намира в друга държава, или от свободата на установяване, когато седалището на фирмата им се намира в Германия.

Студентите не са работници/служители. Те могат обаче да бъдат третирани като работници/служители, когато полагат труд по време на следването си.