Принудителен труд и трудова експлоатация

Назад към навигатора

Принудителен труд и трудова експлоатация

Типичен пример

  • Даниел е намерил чрез интернет обява агенция в своята родина Румъния, която ще му посредничи за работа в Германия. За целта той трябва да заплати 1000 евро. Тъй като той няма толкова пари, от агенцията му казват, че може да си отработи таксата по-късно. В Германия неговият нов работодател го взима от автогарата и го откарва в малко жилище, където вече са настанени и други мъже. Работодателят убеждава Даниел да му даде своите документи, защото те ще бъдат съхранявани по-сигурно при него. За квартирата Даниел трябва да плаща 500 евро месечно. Работодателят му показва документ на немски език, който Даниел не разбира и му казва, че това е неговият трудов договор. След като Даниел е подписал, работодателят отново му взима документите. Той започва да работи: Средно по дванадесет часа дневно, шест дни в седмицата. Работодателят всеки ден го откарва до различни строителни обекти и го връща обратно, така че Даниел изобщо не знае къде всъщност се намира или работи. Той познава само пътя от квартирата до супермаркета. В края на първия месец той не получава никакви пари с мотива, че първо трябва да изплати дълговете си. В края на втория месец той отново е залъган с обещания. Получава еднократно 300 евро, за да си купи храна. Той се сприятелява с двама други мъже от неговата квартира, които му казват, че са получили точно толкова пари, колкото да могат да преживяват. Той иска да напусне и да се изнесе и си иска документите обратно. Работодателят се противи и го заплашва с това, че му дължи още пари. Освен това той знаел къде живее семейството на Даниел, което щяло да получи „посещение’’, ако той спре да работи. В същото време той отново му обещава скоро да му даде пари. Даниел не познава никого в Германия, не говори немски, няма пари, не познава правата си и се страхува. Той не вижда друга възможност, освен да продължи да работи.

Даниел се намира в ситуация, от която няма да може да се измъкне сам без чужда. Чрез представяне на грешни факти той е бил подмамен в експлоатационно трудово отношение. Той не получава почти никакви пари. Освен това му се казва, че има задължения. Работодателят го е заплашил, че ще направи нещо на семейството му в родината. Освен това той му е взел всички документи, така че Даниел не може просто да напусне своя работодател.

Това са типични характеристики на трафик на хора, принудителен труд или трудова експлоатация. Чеклист на службата срещу трудова експлоатация, принудителен труд и трафик на хора помага да се идентифицират и класифицират характеристиките на принудителен труд:

https://www.servicestelle-gegen-zwangsarbeit. de/arbeitshilfen/indikatorenliste/

1. Специализирани консултативни центрове за засегнати от трафик на хора и принудителен труд

Като жертва на принудителен труд Даниел има специални права. По-специално немските институции са задължени да идентифицират принудителната ситуация като такава и да го освободят от нея. Същевременно той също има право на информация и консултация.

Много е важно Даниел да бъде признат като жертва и да бъде насочен към специализиран консултативен център или сам да потърси такъв консултативен център.

Специализираният консултативен център може да го консултира наред с другото относно правни въпроси, свързани с престоя и социалните права, кризисна интервенция и да прави психосоциални консултации и да указва правна подкрепа. Той помага при екзистенциални спешни ситуации, познава достъпа до медицинско обслужване и при нужда може да информира също за предложения за помощ в родните страни. Специализиран консултативен център може да подкрепи Даниел също и за това да си намери квартира. Това важи за граждани на съюза, както и за хора от трети държави.

Освен това има допълнителни материали, които трябва да улеснят най-вече консултативните центрове и институциите относно признаците на разпознаване на принудителен труд. Например:

2. Бюро по труда

Даниел е гражданин на съюза и следователно лице, имащо право на свободно движение. При въпроси относно осигуряването на издръжката за живот на Даниел могат да помогнат специализираните консултативни центрове за жертвите на принудителен труд. Консултативният център има опит с други случаи и със сътрудничеството с властите. Консултативният център по принцип има отговорен партньор за контакт в полицията или в митницата, който е запознатс тематиката на принудителния труд.

За да може да се предяви иск спрямо бюрото по труда, по принцип е необходимо удостоверение от полицията, митницата или прокуратурата, в което се потвърждава подозрението за трудова експлоатация/принудителен труд/трафик на хора. Специализираният консултативен център помага на Даниел да получи това удостоверение.

3. Полиция/митница

Даниел може да се обърне също така директно към правоприлагащ орган, като напр. полицията или митницата. Винаги обаче има смисъл да се свържете предварително със специализиран консултативен център. Консултативният център по принцип има отговорен партньор за контакт в полицията или в митницата, който е запознат с тематиката на принудителния труд. Затова той може да прецени по-добре дали властите могат да помогнат на Даниел.

Всички хора, които работят в Германия, трябва да съобщават това своевременно на властите и – когато получават заплата – да плащат данъци и социалноосигурителни вноски. Даниел не е бил регистриран за социално осигуряване и за него не са плащани нито данъци, нито социалноосигурителни вноски. В Германия това е незаконно.

Рискът да бъде наказан за такова престъпление обаче е минимален за Даниел. Ако жертва на трафик на хора съобщи за извършено от нея престъпление, прокуратурата може да се откаже от наказателното производство. Само при особено тежки престъпления прокуратурата ще започне производство и срещу самата жертва. Ако е извършено само едно нарушение на реда, отговорната институция може да прецени дали да действието е наказуемо и трябва ли да се санкционира.

Дори при положение, че Даниел, като потенциална жертва на трафик на хора, като цяло не е длъжен да сътрудничи на полицията или митницата, това ще му донесе повече ползи, отколкото негативи. Освен това като свидетел той също може да допринесе за наказването на извършителя.

4. Работодател

Даниел е работил и има право да получи своята заплата. Трудовоправен консултативен център може да помогне на Даниел за това, да получи заплата за своята работа. За целта той ще се свърже с работодателя и ще подпомогне Даниел при търсенето на адвокат, ако той трябва да се яви пред съд по трудовоправни въпроси. Точните стъпки са описани в глава 2: Неизплащане на заплатата.

5. Съд: Наказателно производство/спомагателно производство

В специализирания консултативен център за принудителен труд ще обяснят на Даниел с какви възможности за действие и за подкрепа разполага, ако се стигне до наказателно производство срещу работодателя. Там могат да му помогнат и да намери подходящ адвокат. Могат също така да проверят, дали той има право на обезщетение за материални или нематериални щети.