Директен линк
Типичен пример
Иван от България е новодошъл в Берлин и си търси работа. Той живее временно при свой приятел, който му помага, докато си намери собствено жилище. Търсенето на жилище е с малки изгледи за успех, защото Иван все още няма работа и по тази причина не може да представи доказателства за доходи. Той не може да се регистрира при своя приятел, защото наемодателят не позволява допълнителни наематели. Иван се е опитал да се регистрира като търсещо работа лице при Федералната агенция по заетостта. Той обаче е бил отпратен, защото не може да представи адресна регистрация. Иван е искал и да си открие банкова сметка. Той е проверил в няколко банки, но навсякъде е получил отказ, защото не е регистриран. Чрез познати му е предложена работа в магазин за закуски. Собственикът на магазина обаче е казал на Иван, че не може да го назначи на работа без адресна регистрация. Той изисква също данъчен идентификационен номер и социален осигурителен номер, които Иван няма. Иван е отчаян. В интернет той открива българско консултантско бюро, от което човек може да си купи адресна регистрация за 100 евро на месец, и обмисля, дали да не използва предложението.
Платената адресна регистрация не е решение, защото това всъщност е фалшива регистрация, която е незаконна. От една страна Иван нарушава закона, ако представи този адрес на властите, от друга страна той няма контрол над получаването на важни писма от институции, защото никога няма да получава пощата си лично.
Наличието на адресна регистрация не е предпоставка за започване на работа. Ето защо работодателят няма право да изисква от Иван адресна регистрация. Достатъчно е Иван да посочи на работодателя актуален адрес, на който той може да бъде намерен, напр. при неговия приятел.
Ако Иван се затруднява да убеди собственика на магазина за закуски, той може да му представи кратката информация, която е публикувал Берлинският консултационен център „Миграция и достоен труд“ заедно със Сенатската служба за интеграция, труд и социални въпроси на Берлин. Информационната брошура може да бъде намерена тук:
Работодателят може да изиска от Иван да представи удостоверение за регистрация в здравна каса и социален осигурителен номер.
Тъй като Иван никога не е бил осигуряван в Германия, първо трябва да си избере здравна каса. След това работодателят трябва да го регистрира при избраната здравна каса. Адресна регистрация не е необходима, но Иван трябва да посочи пощенски адрес, напр. този на неговия приятел (Иван Фамилия, живущ при „Име Фамилия“).
След като работодателят е регистрирал Иван при здравната каса, той вече е социално осигурен от работодателя (това включва пенсионна осигуровка, застраховка срещу трудова злополука, за осигуряване на грижи и за безработица). След това на Иван автоматично се издава номер на социална осигуровка, който му се изпраща по пощата.
Както и всеки друг пребиваващ законно в Германия, Иван има право на откриване на платежна сметка за основни операции (т. нар. базисна сметка). Той не трябва да трябва да бъде поставян в неравностойно положение въз основа на своята националност или местоживеене. За откриването на базисна сметка не е необходима адресна регистрация.
Базисната сметка позволява извършването на вноски в брой, изплащания, директни дебити и банкови преводи.
Иван трябва да представи пред банката само своята лична карта или паспорт и да посочи пощенски адрес. Достатъчно е да може да получава кореспонденция при своя приятел. Иван може да използва формуляра за откриване на базисна сметка, който ще получи от банката, или следния формуляр:
Той трябва да попълни формуляра сам или с помощта на консултативен център и да го подаде в банката. След това всичко става бързо: Банката трябва да открие сметката до максимум десет работни дни.
Ако банката откаже неговото искане, тя трябва да му съобщи за това в рамките на тези десет работни дни. След това Иван може сам или с помощта на консултативен център да се обърне към Федералната служба за надзор над финансовите услуги. Там той може да заяви проверка на решението на банката.
Иван може да намери в формуляра за заявяване на проверка Приложение II. PDF, 512 KB, с ограничения
Или онлайн на адрес:
https://www.verbraucherzentrale.de/sites/default/files/migration_files/media241560A.pdf
Ако решението за отказ е било неоснователно, се разпорежда откриване на сметка, т.е. банката трябва да открие сметката. Иван трябва да получи писмено потвърждение за това.
Другият вариант е Иван да се обърне към Службата против дискриминация:
https://www.antidiskriminierungsstelle.de/EN/we-offer-advice-to-you/we-offer-advice-to-you-node.html
Службата против дискриминация може да се свърже с банката и да изясни случая на Иван.
Работодателят се нуждае от данъчен идентификационен номер на Иван, за да може да има достъп до данните за ELStAM (критерии за удържане на данък върху възнаграждението) за изготвяне на ведомостта за заплатите.
Тъй като Иван няма адресна регистрация, от данъчната служба не му се издава автоматично данъчен идентификационен номер.
Като данъчно задължено лице, което не е регистрирано в Германия, но има доходи тук, Иван трябва да сам да изиска от компетентната данъчна служба данъчен идентификационен номер. Данъчната служба го заявява при Федералната данъчна служа, което може да отнеме известно време.
Междувременно Иван може да заяви при данъчната служба в своя окръг по местоживеене удостоверение за удържане на данък върху възнаграждението. Тази възможност е предвидена в § 39e пар. 8 на Закона за данък върху приходите (EStG). Удостоверението се издава за една календарна година и на първо време замества изисквания от работодателя данъчен идентификационен номер.
Иван може да намери заявлението за удостоверение в Приложение III. PDF, 2 MB, с ограничения
Заявлението за това удостоверение Иван може да попълни сам или с помощта на консултативен център. Работодателят на Иван също може да заяви удостоверението за него, ако Иван го упълномощи за целта.
След като Иван си направи собствена адресна регистрация, данъчният идентификационен номер му се изпраща по пощата. Той трябва да го съобщи на работодателя. След това Иван повече не се нуждае от заместващото удостоверение.
Ако Иван не представи на работодателя удостоверение, собственикът на магазина за закуски трябва въпреки това да отчислява данъци от работната заплата като работодател на Иван. В този случай приходите на Иван се облагат с данъчен клас VI (§ 39 c пар.1 на Закона за данък върху приходите (EStG)). Ако в такъв случай данъкът върху възнаграждението е бил по-висок, Иван може да получи обратно разликата през следващата година чрез данъчна декларация.
Иван може да се регистрира и без адресна регистрация в Агенцията по заетостта (или трудова агенция) като търсещо работа лице. Иван има това право, защото има обичайно място на пребиваване в Берлин. Иван все още не знае колко дълго ще остане в Берлин, но планира да работи и да живее тук.
Иван трябва да се обърне към Агенцията по заетостта там, където пребивава, т.е. в общината, в която се намира жилището на неговия приятел.
Адресът на Агенцията Иван може да намери лесно тук:
https://www.arbeitsagentur.de/ueber-uns/ ansprechpartner
Важно е Иван да може да получава кореспонденция по пощата, напр. чрез уточнения към адреса (напр. „c/o“, „при г-н/г-жа“, и т.н.).
Като гражданин на ЕС Иван може да използва услугите на Агенцията по заетостта и без да има немски езикови познания. Ако Иван заяви, че не може да доведе някого, който да му превежда, то тогава Федералната агенция трябва да се погрижи за превода, напр. чрез собствени служители или гореща линия за преводачи. Иван не трябва да плаща за това.
Иван може да се регистрира като търсещо работа лице и онлайн:
https://anmeldung.arbeitsagentur.de/portal
Агенцията по заетостта може да подпомогне Иван при търсенето на работа. Тя може да го посъветва как да се ориентира на трудовия пазар и да му помогне да си изготви профил за кандидатстване. В Професионалния информационен център (BiZ) на Федералната агенция Иван може да използва например работно място с компютър, за да отпечата или сканира своите документи за кандидатстване.
След като Иван наеме собствено жилище, той трябва задължително да се регистрира. Съгласно § 27 пар. 2 т. 3 на Федералния закон за регистрация (BMG) задължение за регистрация съществува и за лица, които иначе имат адресна регистрация в чужбина. След три месеца в Германия Иван трябва да регистрира своето жилище в рамките на 14 дни в Гражданската служба/Службата за адресна регистрация. Жилище е „всяко затворено помещение, което се използва за живеене или спане“ (§ 20 BMG).
Много права, които Иван има в Германия като гражданин на ЕС, имащ право на свободно движение, могат да бъдат използвани от него само тогава, когато докаже местоживеене и обичайно пребиваване в Германия чрез представянето на удостоверение за адресна регистрация.
