• 1. Пробна работа и изпитателен срок
• 2. Трудов договор
• 3. Заплащане
• 4. Прекратяване на трудовия договор и защита от уволнение
• 5. Работно време
• 6. Отпуск
• 7. Безопасност и здраве при работа
• 8. Възнаграждение без работа

Немското трудово право не прави разлика между местни и чуждестранни работници. Ако при разпоредбите за трудовото право Вие сте третирани различно от местните лица, това не е правилно и Вие можете да поискате право за равно третиране. При това можете да се позовете на:

• важащото съгласно правото на съюза задължение за равно третиране на работниците от ЕС с местните лица и
• общия принцип за равно третиране съгласно трудовото право.

Това важи също тогава, когато Вие работите като наемен работник в местна фирма за предоставяне на персонал под наем.

1. Пробна работа и изпитателен срок

Понякога работодателите са готови да Ви предложат трудов договор, едва след като преди това сте работили няколко дни пробно без заплата. Това означава: още преди да сте подписали трудов договор. Пробната работа често продължава само един ден, но понякога два до пет дни. Кандидатът и работодателят трябва да получат шанса да се запознаят по-добре. Работодателят може да провери, какъв е работният морал на кандидата, как изпълнява задачите и т.н. Кандидатът от друга страна получава впечатления за работната среда и работната атмосфера.

Внимание: Ако сте регистрирани в агенцията по труда или в бюрото по труда, трябва предварително да съобщите за пробната работа при техния тамошен служител и да поискате разрешение!

Съвет: Тъй като при пробната работа Вие не получавате възнаграждение, трябва да внимавате предложението да е сериозно. Повече за това в ЧЗВ.

Пробната работа не трябва да се бърка с изпитателния срок. За разлика от пробната работа през изпитателния срок Вие вече сте назначени като работник и получавате заплата за Вашата работа.

Изпитателния срок съществува в две форми:

• Вие получавате безсрочен трудов договор с уговорка за изпитателен срок. Ако трудовото отношение не трябва да продължава след изпитателния срок, то трябва да се прекрати в рамките на изпитателния срок.
• Вие получавате срочен трудово договор само за продължителността на изпитателния срок. В този случай трудовото отношение приключва автоматично след изтичане на изпитателния срок. Ако работодателят иска да продължи да работите за него, трябва да се сключи нов трудов договор.

Също и в тази фаза работодателя може да придобие представа за Вас, дали Вие притежавате способностите и компетентностите да изпълнявате задачите. И Вие можете да разберете, дали искате да работите във фирмата или не.

При професионално обучение изпитателният срок законово е ограничен на минимум един месец и максимум три месеца. Продължителността на изпитателния срок при трудово отношение от друга страна не е законово регламентирана. Тя зависи от това, колко е трудна Вашата дейност и не трябва да надвишава девет месеца.

Внимание: Изпитателният срок не се удължава с времето, в което сте болни и не можете да работите. При-продължително заболяване, обаче, може да застраши продължаването на трудовото отношение.

Срокът на предизвестие през изпитателния срок е по-кратък отколкото при постоянно трудово отношение. Съкратени срокове на предизвестие могат да се използват също от Вас, ако повече не искате да работите при работодателя.

Също и през изпитателния срок имате право на дни отпуск.

Внимание: По време на изпитателния срок работодателят може да Ви уволни без посочване на причини, защото през изпитателния срок законовата закрила от уволнение още не важи. Уволнението може да бъде направено също по време на отпуск по болест, ако поради болестта не се явите на работното място.

2. Трудов договор

Работодателят е задължен да Ви даде най-късно 1 месец след началото на трудовото отношение писмен трудов договор. Трудовият договор се подписва от работодателя и от Вас.

Също и когато трудовият договор е бил сключен устно, работодателят трябва най-късно 1 месец след начало на трудовото отношение да връчи писмено основните условия на договора. Работникът трябва да подпише писмения документ с условията на договора.

Трудовият договор или писменият документ с условията на договора трябва да съдържа следните данни:

• Име и адрес на работодателя и работника
• Начало и продължителност на дейността
• Вид на дейността и описание на задачите
• Работно място
• Размер на заплащането (най-често брутна заплата)
• Структура на заплащането (основна заплата, евент. добавки, надбавки)
• Работно време
• Отпуск
• Срокове за прекратяване на трудовия договор
• Указание за приложимите тарифни договори или фирмени и служебни договорки

Данните за заплащането, работното време, отпуска и сроковете на предизвестие могат да бъдат заменени с указание за валиден тарифен договор или фирмена или служебна договорка.

Внимание: Някои работодатели в Германия набират специалисти от другите страни на ЕС като им предлагат жилище или безплатен курс по немски език. Трудовите договори или договорите за допълнително обучение често съдържат клауза за обратно плащане. Клаузата за обратно плащане Ви задължава да работите определено време при работодателя. Ако след това искате да напуснете преждевременно или да смените работодателя, трябва да заплатите обратно допълнителни услуги на Вашия работодател, напр. разходите за езикови курсове или наема за жилище. Ако имате клауза за обратно плащане във Вашия трудов договор, консултирайте се индивидуално с консултативен център. В много случаи такива договорки не са ефективни. При трудовите договори с клауза за обратно плащане често става въпрос за работни места с лоши и несправедливи работни условия. Може да си заслужава да си потърсите по-добро работно място.

3. Заплащане

В Германия минималната работна заплата е законово регулирана. Работодателят трябва във всеки случай да заплаща валидната минимална работна заплата. Това важи независимо от това, дали работите за немски работодател или за чуждестранен работодател. Дали работодателят заплаща минималната работна заплата, в Германия се проверява от държавата чрез митническата администрация. Ако работодателят не плаща минималната работна заплата, той трябва да доплати до нея. Освен това той може да бъде санкциониран с парична глоба.

Минималната работна заплата е 9,50 евро бруто от 01.011.2021 г. и 9,60 евро на час, действително отработена от 01.07.2021 г. Медицинският персонал получава по-висока минимална заплата: От 1 юли 2020 г. на неквалифицирани асистенти са платени 11,20 евро на изток и 11,60 евро на запад. Минималната заплата е да се увеличи на четири стъпки до равномерните 12,55 евро на час до 1 септември 2021 година. На 1 юли 2021 г. трябва да се въведе единна минимална заплата от 15,00 евро на час за квалифицирани медицински сестри.

Внимание: В частните домакинства тези минимални заплати не важат. Там важи законовата минимална работна заплата от 9,35 евро на час. Тя важи напр. също за помощници в почистването и в кухнята.

Работодателят трябва да заплаща минимална работна заплата също и тогава, когато не е доволен от Вашата услуга.

В повечето случаи заплатите съгласно тарифните договори са отчасти значително по-високи от законовата минимална работна заплата. Поради това за Вас по принцип е предимство, ако Вашето трудово отношение подлежи на сферата на валидност на тарифен договор.

Внимание: Ако работодателят не Ви плаща договореното възнаграждение, имате различни възможности за действие. При това задължително трябва да спазвате „срока на изключване“ (срок, след който Вашият иск губи давност) във Вашия трудов договор. Тези срокове на изключване могат да са уредени също във важащия за Вас тарифен договор или също във Вашето фирмено споразумение.

Изчерпателна информация относно важащата в Германия минимална работна заплата се намира в брошурата на Федералното министерство на труда и социалната политика (BMAS) Закон за минимална работна заплата в Германия.

Можете също да се обадите на горещата линия за минималната заплата на телефон 030 60 28 00 28, ако не получавате минималната работна заплата. Там се приемат оплаквания и съобщения за нарушения на закона за минималната работна заплата.

Също и ако получавате минималната работна заплата, внимавайте за това, дали размерът на заплатата въпреки това не нарушава забраната за незаконосъобразно възнаграждение. Повече за това в ЧЗВ.

Средно жените винаги изкарват малко по-малко от мъжете. Със Закона за прозрачност на трудовото възнаграждение от 6 януари 2018 г. имате право спрямо Вашия работодател на информация относно средното възнаграждение на Вашите колеги, които упражняват сравнима дейност. Това право важи само за предприятия и служби с повече от 200 служителя при същия работодател.

4. Прекратяване на трудовия договор и защита от уволнение

В Германия има два вида прекратяване на трудовия договор. „Редовно“ и „извънредно“ прекратяване на трудовия договор. Извънредното прекратяване на трудовия договор е без предизвестие. Това означава, че трудовото отношение е приключено с произнасяне на прекратяването. Прекратяването без предизвестие на трудово отношение е по-скоро рядко, тъй като за ефективността на това прекратяване трябва да са изпълнени специални предпоставки. Повече за това в ЧЗВ.

по принцип работодателят трябва да спази срок на предизвестие от четири седмици към 15. число или към края на месеца (прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие). Колкото по-дълго съществува трудовото отношение, толкова по-дълъг е срокът на предизвестие. Например срокът на предизвестие при 15-годишна принадлежност към предприятието е шест месеца към края на календарен месец.

Ако

• Вашето трудово отношение към момента на прекратяване е на повече от шест месеца и
• Вие работите в предприятие с повече от 10 работника,

се възползвате от специална закрила от уволнение съгласно Закона за защита от уволнение (KschG).

Законът за закрила от уволнение посочва, че уволнение от работодателя трябва да е социално оправдано. Работодателят трябва да посочи специални причини, които говорят срещу по-нататъшното занимание на работника в неговото предприятие. Тези причини могат да се крият в лицето или в поведението на работника, но също могат да бъдат обосновани със спешни изисквания на предприятието.

Ако законът за закрила от уволнение не е приложим, защото трудовото отношение е твърде кратко или предприятието е твърде малко, работодателят може да прекрати договора без посочване на причини.
Това, обаче, не важи, ако спадате към особено нуждаеща се от защита група лица.

Внимание: Прекратяване на договора е ефективно само тогава, когато се извърши писмено. Устно прекратяване на договора, прекратяване чрез имейл, факс или SMS е невалидно. Прекратяването е възможно и по време на болест.

Ако във Вашето предприятие има работнически съвет, работодателят трябва да изслуша работническия съвет относно Вашето уволнение. Прекратяване на договора, което се извършва без изслушване на работническия съвет, е неефективно.

Съвет: От тази гледна точка е важно, в случай на прекратяване на договора незабавно да се информирате при работническия съвет. Работническият съвет може в рамките на една седмица от прекратяването на договора да възрази поради определени причини.

Внимание: Ако искате да възразите срещу прекратяването на договора, трябва в рамките на 3 седмици след получаване на писменото прекратяване да подадете „възражение за защита от уволнение“ при трудовия съд. Ако възражението не се повдигне съгласно сроковете, то става невалидно. Този срок трябва да се спазва също тогава, когато Вашето трудово отношение не подлежи на закона за закрила от уволнение.

Допълнителна информация можете да намерите също в брошурата на BMAS Закрила от уволнение. Ако сте засегнати от уволнение, потърсете възможно най-бързо консултацията на адвокат или на консултативен център.

5. Работно време

В Германия работното време е законово регулирано. Работното време е периодът от време, в който работниците или обучаващите лица трябва да предоставят своята работна сила на работодателя срещу заплащане. Времето, в което човек е в готовност да започне работа, се нарича готовност за работа. Също и това „време на изчакване“ се брои към работното време.
Изключение: За водачи на товарни автомобили готовността за работа не се счита към работното време.

Вашето работно време може да възлиза на максимум 8 часа на ден. Работното време може да се удължи на максимум десет часа, ако средно в рамките на шест месеца не превишавате дневното работно време в размер на осем часа.

Има също забрана за работа в неделя и почивните дни.

За определени браншове и дейности съществуват, обаче, законови или регулирани от тарифния договор изключения от тази регулация за работното време. Законовите изключения са уредени в Закона относно работното време. Повече за това в ЧЗВ.

Внимание: Ако живеете в домакинство с лица, които възпитавате, гледате или обгрижвате на собствена отговорност, законовите разпоредби за работното време не важат. Това обаче не означава, че трябва да сте на разположение на Вашия работодател 24 часа на ден. Ако имате чувството, че сте експлоатирани и третирани лошо от Вашия работодателя, потърсете консултативен център в близост до Вас.

Неработно време са почивките при работа, както и пътят до работа и обратно. За миньори, които работят под земята, почивките при работа се броят за работно време.

Допълнителна информация можете да намерите също в брошурата на BMAS Работно време.

Съвет: Записвайте всеки ден Вашите работни часове и почивките Накарайте Вашия шеф/ръководител да подпише Вашите записки. Ако това не е възможно, помолете за неговия/нейния подпис например колега или колежка в работата. Това е важно в спорни случаи, защото Вие трябва да докажете Вашето работно време. За целта използвайте календара за работно време, който можете да изтеглите и разпечатате.

6. Отпуск

Работниците имат право на платен отпуск за почивка в размер на минимум 24 работни дни на календарна година. Това са четири седмици отпуск в годината, защото съботите също се броят за работни дни. Правото възниква едва шест месеца след началото на трудовото отношение. При по-къса продължителност на трудовото отношение от шест месеца Ви се полага отпуск подялово (два работни дни на месец).

Отпускът е регулиран в трудовия договор. За трудови отношения, за които важи тарифен договор, продължителността на отпуска по принцип е по-висока. За младежи важат правните условия за отпуск на закона за защита на работещите младежи. В зависимост от възрастта законът за защита на работещите младежи предписва до 30 работни дни отпуск.

Във всеки случай трябва да заявите отпуска писмено при Вашия работодател. По принцип можете да избирате времето на отпуска свободно. Въпреки това има случаи, в които работодателят може да ограничи или откаже желанията Ви за отпуск поради фирмени причини. Например ако има на място прекалено малко работници, за да може да се поддържа работата в предприятието. Или ако внезапно трябва да бъдат изпълнени много поръчки, ако са необходими заключителни и инвентаризационни работи в края на годината и др.

Прехвърлянето на отпуска за следващата календарна година е възможно само тогава, когато не Ви е било разрешено да вземете отпуска или ако не сте могли да вземете отпуска поради важни лични причини. Тогава отпускът трябва да бъде предоставен и използван през първите три месеца на следващата календарна година. Изключение съществува тогава, когато не сте могли да вземете отпуска поради дълго продължаващо заболяване.

Дните болнични, които са доказани чрез документ от лекар по време на отпуска, не се броят за отпуск.

Внимание: Ако трудовото отношение приключи и Вие все още не сте взели напълно Вашия годишен отпуск, работодателят трябва да Ви изплати останалите дни отпуск. Ако работодателят отказва да изплати останалия отпуск, трябва да подадете иск за изплащане в рамките на кратко време (срок на изключване както при иска за възнаграждение).

7. Безопасност и здраве при работа

Законът за Безопасност и здраве при работа задължава работодателя да определи чрез оценка на условията на труд, какви мерки са необходими за Безопасност и здраве при работа (оценка на опасностите). Оценката на опасностите трябва да се извърши според вида на различните дейности и се отнася за всички физически и психически натоварвания, които са свързани с работата. На тази основа след това работодателят трябва да вземе необходимите мерки за защита. Работодателите отговарят за това, охраната на труда да се интегрира във фирмените процеси и подходящи лица за контакт във всички части на предприятието да следят за спазването на охраната на труда.

Като работник можете да поискате от работодателя да Ви информира за опасностите за здравето на Вашето работно място. Вие трябва да сте в състояние да разпознавате опасностите за здравето и да реагирате на тях.

8. Възнаграждение без работа

Ако работите за по-дълго от четири седмици в едно предприятие и се разболеете, имате спрямо Вашия работодател право на заплащане на Вашето редовно трудово възнаграждение за период от 6 седмици. Това важи също тогава, когато сте нетрудоспособни в следствие на Трудова злополука. Ако от друга страна умишлено сте застрашили здравето си, напр. поради шофиране в нетрезво състояние, участие в бой или пушене след сърдечен инфаркт, работодателят може да откаже по-нататъшно изплащане на Вашето възнаграждение. Работодателят може да откаже по-нататъшното изплащане на Вашето възнаграждение също тогава, когато поради разкрасителна операция или поради отстраняване на татуировка не сте трудоспособни.

Внимание: Ако сте болни, трябва да съобщите за това на работодателя възможно най-бързо. Удостоверение от лекар Ви е нужно най-късно от 4. календарен ден на заболяването.
Пример: Ако сте се разболели в петък, в понеделник трябва да подадете болничен лист от лекар при работодателя. Работодателя може, обаче, да изиска представянето на болничен лист още на 1. ден от заболяването. Спазвайте задължително тези времеви изисквания, защото нарушението им може да доведе до уволнение.

Право на допълнителен отпуск и следователно на заплащане на Вашето редовно възнаграждение имате наред с другото също и тогава, когато не работите, защото

• имате в семейството смъртен случай (2 работни дни), раждане на дете (1 работен ден),
• разберете за тежко заболяване на близък роднина (до 10 работни дни),
• празнувате сватба (1 работен ден).

Допълнителна информация можете да намерите също в брошурата на BMAS Продължаване на изплащане на възнаграждение.

Ако се нуждаете от допълнителна информация относно трудовото право, прочетете брошурата Трудово право - информация за работници и работодатели. Можете да направите запитване също на телефона за граждани на Федералното министерство на труда и социалната политика 030 / 221 911 004 (пон. до четв., от 8 до 20 часа).