Обща информация във връзка със задължения за съдействие, регистриране, отчетност и други съгласно Закона за минималната работна заплата, Закона за командироване на работниците и Закона за предоставяне на работници, чието спазване се контролира от Митническата администрация (Службата за финансов контрол на нелегалната заетост), можете да получите от Информационният център на Митническата администрация. Данни за контакт:

Централа „Информация“
телефон: 0351 44834-510
имейл: info.privat@zoll.de
телефакс: 0351 44834-590

Можете да получите информация и на горещата линия по въпросите за минималната работна заплата към Федералното министерство на труда и социалните въпроси на телефон: 030/60 28 00 28.

Горепосочените служби не могат да Ви предложат подробна консултация по индивидуални случаи. В случай че се нуждаете от подобна консултация по конкретен проблем, една от възможностите е да се обърнете към адвокат. Друга възможност е да се обърнете към консултативните центрове към Съюза на германските синдикати (DGB) „Справедлива мобилност“ („Faire Mobilität“ ). Използвайте нашата търсачка на консултативни центрове, за да намерите най-близкия до Вас център за консултация.
Централното седалище към този проект е в Берлин:

„Справедлива мобилност“ ( „Faire Mobilität“ )
Съюз на германските синдикати (DGB), ул. Кейтщрасе 1–3, 10787 Берлин
Лице за контакт
Доминик Джон
Имейл: mobilitaet@dgb.de
Телефон (+49) 030 – 21 240 540
Допълнителна информация за този проект ще намерите онлайн на адрес:
http://www.faire-mobilitaet.de/bg

Дали сте самонаето лице или работите в рамките на трудово правоотношение се определя не само по определението във Вашия договор, а и от това как точно е структурирана и се извършва Вашата дейност. Трудово правоотношение е налице тогава, когато дадено лице (работник) е задължено да извършва дейности за и под указания на друго лице (работодател) в условия на лична зависимост. Правото за даване на указания може да се отнася до съдържанието, изпълнението, времето и мястото на дейността. Дейности под указания на друго лице извършва този, който по същество не може свободно да структурира своята дейност и да определя работното си време. За установяване дали е налице трудово правоотношение е необходима цялостна оценка на всички обстоятелства във всеки конкретен случай.

Наличието на трудово правоотношение се разпознава например по следните критерии: Изпълнявате указанията на своя договорен партньор; Не можете да определяте свободно кога и къде да работите; Нямате собствени офис помещения, а работите изключително в помещенията на предприятието, в съответствие с организацията на работното място в предприятието; Имате само един работодател; Вашият труд се отчита по часове.

Ако не сте сигурни дали е налице трудово правоотношение, потърсете консултация. Има голяма разлика дали сте наето или самонаето лице: Ако се установи, че в действителност сте наето лице, Вашият работодател трябва да внесе допълнително за минал период вноските за социалното Ви осигуряване (пенсионно осигуряване, осигуряване за гледане и грижи за болен, здравно осигуряване и осигуряване за безработица), които по принцип биха били дължими при трудово правоотношение. По правило вноските за социално осигуряване се удържат наполовина от брутната заплата на работещите (вноски от работник/служител). Такива трябва да са очакванията Ви, когато предявите своя статут на активно наето лице. Работодателят има право да задържа вноските от работник/служител максимално за последните 3 месеца.

В останалите случаи можете да предявите допълнително следните претенции към Вашия работодател в качеството Ви на работник/служител: правото на изплащане на възнаграждение по време на отпуск по болест; правото на платен отпуск от минимум 4 седмици годишно; закрила при уволнение съгласно Закона за закрила при уволнение (KSchG) и, ако е приложимо, съгласно други разпоредби, свързани с правната закрила срещу уволнение на бременни жени и хора с тежки увреждания.

Ако издавате фактура в качеството си на самонаето лице, тя трябва да съдържа следните реквизити: пълно наименование и адрес на предприятието; пълно наименование и адрес на получателя на фактурата; място и дата; Вашият данъчен номер; пореден номер на фактурата с един или повече числов или азбучен ред или комбинация, който се посочва еднократно за идентифициране на фактурата; обхвата на услугите/дейността; нетна сума в евро; ДДС (данък върху оборота, по правило в размер на 19%) и размера на данъка в евро; в случай на освобождаване от данък (когато оборотът Ви не надвишава 17 500 евро годишно), указване, че сте освободен от данък върху оборота; датата, до която трябва да бъде извършено плащането; пълни и верни банкови данни.

За отделни месеци приходите могат да са над 538 €. Решаващо е, за продължителността на малката заетост, възнаграждението да не надвишава средно 538 € на месец или 6456 € на година.
Ако малката заетост в горепосоченият пример продължава три месеца, с месечно възнаграждение от 200 €, 50 € und 550 €, тогава средното възнаграждение остава под 538 €, а именно 266,66 € на месец (200 € + 50 € + 550 € = 800 € : 3).

Който има „мини работа“ може по заявка да бъде освободен от пенсионно осигуряване. Заявката трябва да се подаде писмено при работодателя, който трябва да я препрати на централата за „мини работи“. Ако централата за „мини работи“ не възрази на заявката в рамките на един месец, заявката за освобождаване е одобрена (решение за освобождаването не трябва да се връчва).

Няколко малки занимания се събират едно към друго. Точно както и едно малко занимание техният сбор не трябва да надвишава средно възнаграждение от 538 € месечно.

Договорът за командироване не е самостоятелен трудов договор. Представлява допълнение към съществуващ трудов договор, в който е определен периодът на дейност в чужбина.
В договора за командироване също така трябва да е регламентирано: какви задачи трябва да изпълнява командированото лице; под чие ръководство е там; на кого трябва да се отчита; в конкретния случай какъв ще е размерът на допълнителното възнаграждение за дейността в чужбина; дали работодателят поема изцяло или частично разходите за допълнително здравно осигуряване за чужбина; в каква степен работодателят поема разходите по пренасянето, пътните разходи и разходите за настаняването на работника и членовете на семейството му; както и продължаването на трудовата дейност след завръщане на работника/служителя.